Дантелата - "бялата магия" на Калофер

Дантелата - "бялата магия" на Калофер
Финото плетиво е колективното увлечение на местните жителки, което те превръщат за 90 г. в изкуство. И до днес едно от най-фините женски ръкоделия - калоферската дантела - се нарича "бялата магия". Зародило се преди повече от 90 години, то не само се е съхранило, но отбелязва и развитие. Калоферска дантела се изработва и досега, а майсторлъкът се предава като занаят от майка на дъщеря, от баба на внучка.

Неслучайно това увлечение се ражда именно в Калофер. Пословични били уменията на местните жени в ръкоделията - шиене, везане, плетене. След Освобождението Калофер се намира в много тежко икономическо състояние. По време на Руско-турската война градът е изцяло опожарен и много малко са хората, които се завръщат след пожара. Мнозина калоферци са пръснати по цяла България, но те не спират да милеят за родния си град.

През 1902 година видният калоферец и един от основателите на Калоферската културно-просветна дружба в София - Минко Фетваджиев, издава брошурата "Поминъкът на град Калофер и средства за въздигането му". В нея той предлага няколко насоки за подобряване на икономическото състояние на града. Една от идеите е насочена специално към жените - те трябвало да започнат да се занимават с плетене на дантели. Той се аргументира много добре - за изработването на ръчни дантели се изисквала голяма сръчност и умение, каквито калоферките притежавали. От различните видове дантели той се спира именно на совалковата, брюкселска дантела, поради голямата й популярност и най-вече увеличеното й търсене в чужбина и у нас. Първите образци на този тип дантела в Калофер са донесени от Ека Караминкова и още тогава са харесани и оценени от местните жителки.

Идеята на Минко Фетваджиев се осъществява през 1909 година с помощта на Калоферската дружба в София. Решено е да се изберат няколко калоферски девойки, които да бъдат изпратени на обучение в тогавашното Художествено-индустриално училище в София (дн. Национална художествена академия). За съжаление за столицата заминава само Донка Шипкова. Тя е записана в Отдела за приложни изкуства и е единствената, която изучава техниката на създаване и изработване на брюкселска дантела. Нейна преподавателка е чехкинята Тереза Холекова, поканена специално за тази цел. Курсът е двугодишен, но Донка го завършва за една и след успешно положен изпит се дипломира. Завръща се в Калофер с огромно желание да намери съмишленички и да им предаде своите нови знания и умения.

На 23 септември 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено в България дантелено училище, наречено "Трудолюбие". То е с двегодишен курс на обучение и се издържа от Калоферското общинско управление, Калоферската дружба в София и от Женското дружество "Просвещение" в града. Донка Шипкова е първата преподавателка в дантеленото училище. Енергична и инициативна, с неспокоен възрожденски дух, младата учителка не се задоволява с наложените стандарти. Тя не само претворява внесените от чужбина дантели, а създава и съвсем нови модели. В тях се преплитат чисто български стилизирани мотиви - роза, еделвайс, дъбови клонки, слънчогледи. Някои от орнаментите са заимствани от оригиналната българска дърворезба - житни класове, слънце, паун. Традицията да се обогатява дантелата с нови мотиви продължават ученичките й, а после и другите плетачки. Така в Калофер се ражда ново, чисто българско по характер изкуство - калоферската дантела. Наистина, то запазва техниката на совалковото плетене на брюкселска дантела, но е с нов, самобитен и неповторим облик.

За около 25 години съществуване на училището знания и професионални умения в създаването и изработването на совалков тип дантела получават около 1800 момичета. След завършване на училището те започвали работа по домовете си. По този начин плетенето на дантели се превръща в домашна индустрия.

Изящните дантели скоро се прославили не само в България, но и по света - Англия, Франция, Белгия, Турция. С дантела се украсявали не само дрехи и кърпички, но и спалното бельо.
В Националния музей "Христо Ботев" в Калофер са запазени и каталози с различни модели, посочени са и цените, и времето за изработката на съответния модел.

През август 1933 година Дантеленото училище е закрито и на негово място се открива Земеделско училище. В него се запазват само 2 паралелки, в които се изучава плетене. След като и те са закрити, изработването на "бялата магия" се пренася изцяло в домашни условия. Днес в училище "Иванка Ботева" в Калофер има свободно избираем предмет - плетене на калоферска дантела.

Трябва да се отбележи, че и мъжете имат своеобразна роля в тази дейност. Те изработвали станоците, цилиндрите и совалките, необходими за плетене. Станок се нарича поставката на цилиндъра, която в миналото била доста висока и неудобна. Днес са доста по-ниски, много от тях са резбовани и украсени. Най-старите цилиндри са дълги и натъпкани с царевична шума, съвременните са по-къси и се пълнят със стърготини, талаш или слама. Самият цилиндър се оформя с помощта на правоъгълно парче плат и силно се стяга. Така направената форма се "облича" с много плътен картон. Върху него вече с помощта на карфици се закрепя моделът. Той представлява лист хартия (в миналото и картон), върху който моделът е нарисуван до най-малката подробност и със всичките видове сплитки. Те са много на брой и си имат специфични имена - ажур, синджир, прав и чупен шихрит, киклички и т. н.

Всяка плетачка сама избира откъде да започне плетенето, като майсторлъкът е да се освобождаваш от совалките една по една. На определени места се забождат карфици, за да стои моделът изпънат.

Плете се винаги с четен брой совалки, най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива, за които са необходими 56 и повече. Калоферките обясняват, че западните им колежки плетат и модели с по над 100 совалки.

Самата совалка се изработва от майстор-стругар - и това е занаят, предаван от баща на син и от дядо на внук. Най-подходящото дърво е габър, но има и совалки от бъз, клен и бук. Дървото трябва да бъде здраво и лесно за обработка. И тук българинът е проявил своята изобретателност и досетливост. Совалката се състои от сърчице (върху него се намотава конецът) и т.нар. палтенце. Именно това е изобретението на нашите майстори. Палтенцето се слага върху сърчицето и така се предпазват конците от замърсяване, а и по-лесно се плете. Една совалка в момента струва 1,50 лв., а майсторите казват, че за един ден могат да изработят максимум 7 совалки.

В миналото са се използвали обикновени памучни конци. Колкото нишката е по-тънка, толкова по-фина става дантелата. Калоферската дантела не подлежи на разплитане - сбъркаш ли веднъж, връщане назад няма.

Днес плетачките използват конци родно, казанлъшко производство - "Котон перле", с номера 40 или 60. Конците DMC са по-скъпи, а и по-трудно се намират. Традиционният цвят на калоферската дантела е екрюто, но днес се използва бяло, както и конци с втъкани нишки от ламе.

Старите модели са доста по-големи, състоящи се от по няколко части. Сега се предпочитат дребните неща - пеперуди и еделвайси за брошки, камбанки и звезди за коледна украса. Цената им варира между 5 и 10 лв, за един брой. Калоферките са се специализирали и изработват и мартеници на принципа на совалковата дантела.

Гордост за Калофер е и Празникът на калоферската дантела, който се провежда от 1999 г. на всеки 15 август. В него вземат участие плетачки не само от страната, но и от чужбина. Към Народно читалище "Христо Ботев" е създаден "Златен фонд" от калоферски дантели. В него се съхраняват най-добрите образци, пазят се и автентични дипломи от Дантеленото училище.
Така се съхранява и до днес изкуството на "бялата магия".

Материалът е написан със съдействието на Ася Николова,
директор на Национален музей "Христо Ботев" в Калофер